стихотворения

Снегът е като мислите ти бял
Ела да прочетем следите
оставени от птиците по него...
2
Храст .До храста- бор.
Извива песен
върху храста птица...
А върху бора-
На върха
Цветът на слънцето
Разпуква...
3
Посред мъглата хълм
Със очертания на връх,
Защото низината се
Разстила нашироко...

4
Трева,така висока за
Щуреца.Той лута се
Сред нея.Свири
И надалеч се чува...
5
Ръка протягам,но не стига
За да приближа мечтата,
Очите ми не я съзират,
Ушите ми не я дочуват.
Но я има...

6
Крачка.След нея друга,
Пътека се оформя...
Сеща се за нещо
Крачещият
и се връща
Ами пътеката...
Къде ще иде тя...
7

Между плюса и минуса
Протича ток
Само тогава ни има...
Кой има смелост
да ни спира...
8

Повярвай
Дъждът е меко шалче от коприна,
Което вятърът със жест полага
Върху цветя и стройни клони,
любовни думи им нашепва...


Ревниво облаче присяда
Върху небесната ливада
и дълго с погледа си ласкав
листата свежи нежно гали...


Дъгата цветове разискря,
Любовни пламъци разпалва
И всичко е така лъчисто,
Дори не искаш да повярваш...


9

Мечтата
Мечтата бе тъй розова
Във своята свенлива дрешка,
че блудната развратница
НОЩТА
Я пожела
За компаньонка
Във розовата къща
Рай...
А беше първата
Любов
В Живота ми...


10




Поетът е платно върху което птиците
с крилата си оставят своя знак свещен
А пък човекът срича буквите и мислите
от Хилядолетия...И пак не може да ги прочете...