Името на вятъра

1
Твоето име разчитам в деня си
и то магнетично ме привлича
смисъл ми дава и цел да извикам,

искам целият свят да ме чуе:
но глух е светът и твоето име
остава във мен и ме обрича...
2
С букет от пролетни лъчи
на цветето в разцъфналия изгрев
ще те закича и денят игрив
да бъде за душата ти лъчиста...

И ако с поглед ме дариш
ще съм щастлив до залеза далечен
Любов, усмихната бъди
за да ми бъде и животът- песен...
3
Дочух гласа ти,/спомени излишни/,
не беше ти ,жената беше непозната,
но бе достатъчна магията,/предишна/
за да потрепне споменът в душата ми...

Защото времето минава безразлично.
Изчезва, мигом литва, докато го зърнеш...
С гласа си, в този ден така безличен
при мен отново ти любов се върна ...

4
В пролетното буйно цъфтене
в есенната носталгия
в снежните дни студени
има те любов. Вярвам ти...

Сред присмеха неприкрит
и сред подигравките
през погледи смръщени, ти
оцеляваш любов. Вярвам ти...

И когато отчаян и съкрушен
изпаднал в безсилие
търся смисъла. Само в теб
вярвам любов. Има те...
5
Очите ти, смехът естествен,
косите ти като ръце омайни
деня ми кротък са превзели
и всички мои съкровени тайни...
6
Моят път до теб е лабиринт,
а нишката е моята любов
изгубя ли посоката за миг,
излизане от Лабиринта няма...
7

Привидна е тишината без теб,
уж всичко е кротко и мирно,
но сетивата са насочени цеви
и на всяко трепване реагират...

По-добре е да дойдеш внезапно
и да разчупиш кратката тишина
не звъни остро и не се обаждай
просто премини разстоянието и ела...