и
моят ден бе всъщност твой,
понякога
в игрите падах, но
виждаше
ме ти герой...
Не
се боях от тъмнината –
от
теб със смелост бях дарен
и
сам откривах добротата,
която
ти градеше в мен...
Но
мина детството, далече
останаха
ония дни –
на
селската тъй топла вечер,
на
ясните добри луни...
А
аз израствах, възмажах
с
доброто, дадено от теб
и
истината сам разбрах,
че
може би ще съм потребен,
ако
в песни претворя
любов
и мъка и мечта крилата
и
после с много топлина
раздам
на всички без остатък...
...Завръщам
се и ти ме срещаш –
усмивка
в устните ти грей.
Стареят
дни и селски къщи,
но
твоята обич не старее...
1977 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар