Затихва
уличният шум, до късно
дъждът
подскача в тъмното и мокри,
ала
нощта е врачка, непрекъснато
прехвърля
бобени зърна на покрива...
Тя
може би сега за нас гадае:
дали
през сивата стена на есента
ще
можем утре да се разпознаем
или
ще се размием в дъжда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар