Тя
носеше звездите на крилата си.
Небето
беше нейното гнездо.
Обливаше
я изгревът с позлата,
а
залезът заспиваше под топлото крило.
Стрелецът
дълго бе следил летежа й.
Познаваше
до болка болния й полет.
Наум
прострелваше я с точното око
на
свойта мисъл – хищна и сурова...
Стрелец
и птица – вечната игра
на
страст и чувство в танца огнен...
Притихваха
покорно силните крила
посред
ръцете – небеса оловни...
И
като хищник хванал свойта жертва
разкъсваше
стрелецът гъвкавото тяло
в
стремежа си да го извая то се противеше
и прах засипваше стрелеца, прах от пламък...
2001 г.
2001 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар