7.1.19

СТАРИЯТ ДОМ

Той тъне в самота и няма
кой бравата забравена да хване
и топлината сбирана отдавна
да разнесе по вещите и стаите.

Домът е тих. Не идва никой,
домът в дрямка е унесен
в съня му някой тъжно вика
и някой думите събира в песен...

Домът потъва. Времето край него
подобно паяк в мрежи го оплита.
Домът потегля. Пътя му последен
оглася само хорът на щурците.

2001 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар