кой
бравата забравена да хване
и
топлината сбирана отдавна
да
разнесе по вещите и стаите.
Домът
е тих. Не идва никой,
домът
в дрямка е унесен
в
съня му някой тъжно вика
и
някой думите събира в песен...
Домът
потъва. Времето край него
подобно
паяк в мрежи го оплита.
Домът
потегля. Пътя му последен
оглася
само хорът на щурците.
2001 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар