7.1.19

МЕЧТАНИЕ КРАЙ ПРЕСЛАВ

Ще бъдем прах край някакви колони,
Земя – забравена, корава,
подобно на мазилка ще се роним
от зидовете, рухнали от старост

И СЛЪНЦЕТО все тъй ще обикаля
с туристите край нашите руини,
цветята дъхаво ще галят
и вятърът в клоните ще свири...

И всичко в миг ще се повтори
и миговете ще се завъртят,
столетията като ехо ще говорят
това, което дните промълвят...

И в някакъв щурец или пък в рамка,
дано да видя пак света,
пък нека после да ме смачкат,
туристите жадуващи за старина...

2001 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар