МЕЧТАНИЕ КРАЙ ПРЕСЛАВ

Ще бъдем прах край някакви колони,
Земя – забравена, корава,

подобно на мазилка ще се роним

от зидовете, рухнали от старост

И СЛЪНЦЕТО все тъй ще обикаля

с туристите край нашите руини,

цветята дъхаво ще галят

и вятърът в клоните ще свири...

И всичко в миг ще се повтори

и миговете ще се завъртят,

столетията като ехо ще говорят

това, което дните промълвят...

И в някакъв щурец или пък в рамка,

дано да видя пак света,

пък нека после да ме смачкат,

туристите жадуващи за старина...

2001 г.