ВРЪХ

Такава е съдбата ти да търсиш

в очите светлина, в ръцете сила

и днешната си работа завършил

с мисълта за нова да заспивам.

И дните ти да мерят пулса,

а мислите ти да са мигове

от времето, което ще напуснеш

щом спреш да пишеш стихове...

И към върха на своя ден пътуваш

по пътища изпълнени с труд

и знам, че няма да ликуваш,

че има още в погледите студ.

Че трябва още много да вървиш

и себе си да сътворяваш

и че върхът е всъщност топлина,

която трябва с обич да раздаваш.

1972