Като
приятна умора бавно над нас
се
разлива вечерния здрач.
По
земята капят листа.
Тихо
е. Тихо по здрач.
Стъпки
стелят пътя застинал
топлина
в кръвта се разстила
колко спомени ще разцъфтят...
Далече
остава денят и
като
тиха музика неповторима
дълго
в очите ни ще свети...
1974
Няма коментари:
Публикуване на коментар