19.1.19

ПАМЕТТА НА ДУШАТА

Отминали срещи. Забравени думи.
Небето само е вечно.
Китара заглъхва с откъснати струни -
Душата човешка...

Какво ще остане. Нетленно и вечно
Земята дори е подвластна.
Небето ще бъде все звездно, далечно,
безстрастно към думата щастие.

Човешки обречен. Подобно икона
единствено сам във всемира и
няма кой твоята личност изконна
след дълга тъга да намира.

И идол и бог. И вик безответен
и взрив от тревога безумна
и песен в тъгата ти привечер лете
и обич в кръвта ти от болката лумнала...

Тревожна разлъка. Най-скъпата болка
и блясък в очите човешки.
Върти се чекръкът, навива на ролка
живота ни светъл и грешен.

Отминали срещи. Забравени думи.
Човекът само е вечен.
Небето заглъхва сред облаци блудни.
Остава душата човешка...

1975


Няма коментари:

Публикуване на коментар