ВРЕМЕ ЗА НАДЕЖДА

Уморен си от пътя –

„прах в очите ти“ все

някой хвърляше –

като знак за надежда,

този „някой“ и днес

пак потрива ръце

и последната твоя

надежда изцежда...

И какво ти остава –

глупаво старо момче

освен вяра наивна

в някакви вятърни ребуси,

че доброто във всички

някой ден ще порасте

и ще стигнем небето далечно

полетели към себе си...

А разстила се пътят,

като мисъл отдавна дошла

и за умора е още далече,

далече изглежда...

Пролетта в заскрежените

зимни стъкла

пак проблясква, като знак

за добро. И като

НАДЕЖДА ...

1984 г.