13.1.19

ВРЕМЕ ЗА НАДЕЖДА

Уморен си от пътя –
„прах в очите ти“ все
някой хвърляше –
като знак за надежда,
този „някой“ и днес
пак потрива ръце
и последната твоя
надежда изцежда...

И какво ти остава –
глупаво старо момче
освен вяра наивна
в някакви вятърни ребуси,
че доброто във всички
някой ден ще порасте
и ще стигнем небето далечно
полетели към себе си...

А разстила се пътят,
като мисъл отдавна дошла
и за умора е още далече,
далече изглежда...
Пролетта в заскрежените
зимни стъкла
пак проблясква, като знак
за добро. И като
НАДЕЖДА ...


1984 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар