ПРОЗОРЕЦ

Поете, скъпи ми поете,

наивнико, богат с болки,

до късно твоите прозорци светят,

но кой ли ги усеща – кой ли?

Съседите си лягат толкоз рано...

Поете, драги ми поете,

мечтателю разсеян, с поглед

единствено отправен към небето

за полет няма кой да те окриля...

защото – да вървиш е по-благоразумно...

Поете, бедни ми поете,

конфликтен си – приятелите губиш,

но не изгубвай враговете,

че те са ти единственото мерило,

за да те има, бедни ми поете...

2001 г.