КОНФЛИКТИТЕ НА ВСЕКИ ПРЕХОД (ВЪПРОСИ)

W. Kandinsky, "Yellow, Red, Blue" (1925)

Между вчера и утре,

между зло и добро,

между смях и горчилка,

като в менгеме остро

моето „аз“ агонизира.

Стига средно, междинно

и посредствено място

все долу – между трибуната

и работното време

между герои и ловки престъпници.

СТИГА...

Моето „аз“ иска

небето да бъде дълбоко като мисъл

Земята – като майчина пазва – топла и плодородна.

И аз като питанка детска

като въпрос, но не между

тях, а ядката, да съм,

която търси филиза си – питащ.

Как иначе, ще измъкна от джоба измачкана,

изкривена, посипана с прах от тютюневи листа

дълго скривана, непотребна, но смутена

и така необходима моя усмивка...

Как вие ще знаете кой съм,

след дългия сън и болнавото кривуличене

по черните пътища на селските светлини.

Колко анахроничен стил!

И то в това никакво време.

Пълна скука. Познати метафори.

Но, за да построим новата къща

пак ли ще търсим нов парцел с

нов работодател...

Какво скудоумие, боже.

МЕТАМОРФОЗИ...

Стари строители – майстори на нова

къща главени...

А у калфите – мераци за компенсации...

А вечността ни опасва със светлините си

дълбоко нейде в небето отправени

като прожектори и като инжекции за

имунизации против старческо слабоумие.

Но... нейсе

само въпросите не спират

и валят като градушка през лято.

Опасно нали...

1994 г.