ВРЕМЕНА

Като в странен театър,
на сенки и светлини,
губим стари приятели,
товарим се със злини...

Малко мислим за утре,

бързо забравяме вчера,

душите ни глухо викат,

самотни нощем треперим...

Животът ни като стих,

остава все недописан.

В деня си крачим сами,

а за света сме излишни.