Думи

Всяка сутрин образът от 
огледалото срещу теб
те гледа и те пита,дали не те е срам от
простотиите, които правиш всеки ден
и от злобното ти мислене.Кога
ще поискаш извинение
от него...

Любовта е като тайфун,
който събаря всичко
с емоционалната си сила,
и се усеща само там
докъдето достигне...

За останалите времето
е непроменливо...

Късогледият не вижда нищо,
далекогледият се препъва и в камъче,
нормалният не го забелязват,
защото има и незрящи...
И всеки върви по пътя си
и знае къде отива...
А другите се досещат...

Ако се научиш да виждаш
образите от картинката
зад изображението
и успяваш да разчиташ 
смисъла
на казаното
отвъд думите,
значи ще можеш 
да опознаеш
света и себе си.

Белезите,
от хвърляните по теб
камъни,
са твоите 
заслужени отличия...

Не виждането е
най важното
след като прогледнеш,
а срамът, че си бил толкова
време сляп...

С толкова много камъни

ни замерят в живота,
че ако ги събирахме,можеше да
построим къща, в която да поканим
зложелателите си на кафе...

Преодоляваш планини от злоба
за да стигнеш до шепата жива вода,
а след това тарикатите хищно
да ти я изпият...