Когато и последната усмивка
слезе от лицето на едно дете,
а старицата върви,подритвана,
от безразличието на тълпите...
Когато поетът събира думите,
разпилени от бурята на деня,
и по улиците вместо влюбени
върлува озверен гневът...
Тогава идва краят на Времето,
и видът му е сиво безличен...
В душите ни нахлува течение,
което към ръба ни повлича...
Няма коментари:
Публикуване на коментар