Дюля

Тя е слънцето през зимата,
ала ароматът и е есенен.
Стои кротко на скрина
и го прави по-интересен...

Не си играят с нея,дори
бързите детски ръчички...
Тя е символ неповторим,
на най-топлата усмивка...

Има те...

Дали ще те измислям,или наистина съществуваш,
под вечните небеса,единствена за мен,
няма да узнае,за това,нито вятърът,лудуващ,
нито тревата,нито залезът аленочервен...

Само сутрин, изгревът, ще е по свеж и розов,
и дните ми ще бъдат изпълнени с доброта,
защото ще мисля само за теб,а дори и може,
да седна стих да напиша,и да ти го посветя...

В клетка

Ти си птицата на мечтите ми,
цветът на клонката пролетна...
Ти си ручеят криволичещ,
ти си изгревът на хоризонта...


Ти си смисълът мъдър,
а си толкова крехка..
В твоите очи потъвам,
като омагьсан, в клетка...

Осмисляне

Всеки нов ден е твой знак,
стъпка в пътя на крачките.
Сбираш мислите и делата си
и сътворяваш своя азбука.

Пишеш книгата на живота си
и си искрен и мечтателен.
А щом минеш отвъд хоризонта
дали ще имаш читатели?

Стихотворения
1

И в най-свирепия студ,
и в най-горещия ден,
и в най-мрачното утро,
и в дъждовната вечер,

щом почувствам,че ти
присъстваш край мен,
става някакво чудо,
и се усещам възроден...
2
Там, където е горял огън,
е останало само загаснала пепел,
и тревата, дори,се е отдръпнала,
а вятърът чувствата е отнесъл...

И само тъмен кръг е белязал,
големината на огъня,така буен...
И трябва ново огнище да направим
за да разберем,какво сме загубили...
3
Съществуваш ли някъде,или те измислям...
Имаше,мисля,някакво начало,
в което ти присъстваше,зримо и истински,
но то беше толкова отдавна...

И стиховете,които всеки ден пиша,
са като лодки,от кея на сърцето ми...
Дали ще стигнат до теб,питам се...
или ще ги потопи,твоето безразличие...
4
Дъжд ли, ласкав,затрепка,
вятър ли засвирука,игриво,
зная,че от някъде ме гледаш
и ме очакваш.Нетърпеливо...

Ала аз, все се забавям,
във облаците загледан...
И ти все ми се караш,
наум,но аз те разбирам...

И тъй времето си минава,
и ние само се мислим...
Може би,да побързам,трябва,
или пък така сме орисани...

Равносметка

Дните ти са мисли неподредени,
и непрекъснато пишеш своя текст.
Няколко са твоите важни теми,
а желанието-някой да те прочете...

Подбираш думите си упорито,
и влагаш в тях всичките си емоции.
Хаоса превръщаш бавно в ритъм...
И откриваш,че това ти е животът...

Под небето

Горещи спомени от близки срещи,
минути кратки с мигове нетрайни.
Като децата сме омаяни
от ярките звезди,далечни...

А нейде,скрити във душата,
остават белези дълбоки...
Пътеките са нашите посоки,
завързали на възел,тайни...

Позиции

До утре остава една мечта време,
небето вехне,осиротява гората...
Пресъхва реката,но облакът черен
ще се спука,ще изтече в земята...

Ше прегори тревата,ще ослепее
от снега.Ще изстинат цветята.
Да решим-дърво ли да посеем,
или да тръгнем срещу вятъра...