Зайчето

Слънчевото зайче от срещния балкон не влизаше в сметката.
Момичето,както обикновено, доизпушваше сутрешната си цигара, и си припомняше моменти от снощния купон.И защото беше интелигентно, се засмиваше от време на време.Това момиче още не беше толкова покварено,че да изживява нещата без да си ги припомня.Не ги оставаше без последствия.
Чувствата му все още бяха свежи,макар че отиваха към...повяхване.Та отсрещното слънчево зайче/явно наемателите бяха нови/ го върна на земята и то се изплези.но тогава получи не само слънчева ласка ,но и поздрав/и не здравей маце,което си беше резон/а "най-обикновено"добро утро"...такива неща се запомнят...
Денят го впрегна в каруцата си-трябваше да седне да чете,въпреки,че това занимание не го привличаше много.Нахвърли се върху плодоветге във фруктиерата и се захласна по едно женско списание...
След това един дълъг разговор по телефона,поне половин час пред огледалото, и то станало време за "даскалото"...
Но на другия ден слънчевото зайче го предизвикваше, още преди да захапе папиросата???Момчето отсреща изглеждаше съвсем обикновено...Необикнове
ното беше, че флиртът му беше само толкова...Момичето си помисли,че момчето е или инвалид,или смотаняк,или...И толкова му бяха мислите...Мелодичното повикване по телефона го измъкна от романтичните мисли.И така половин час.Поредния купон бе уреден...
На връщане от училище забеляза някакво странно струпване на хора пред блока.Отмина както обикновено...не обичаше да се меси и да му се месят в работите...
На другия ден нямаше слънчево зайче.Най-странното бе че не и липсваше.
Въпреки,че денят се очертаваше мрачен.И едно такова зайче би го поосветило...