За Теб подбирах най добрите думи,
тъй както най уханните цветя подрежда
за скъп човек цветарката красива.
Но ти не ги прочете.И не ги погледна...
А те край Теб подобно пеперуди,
прелитаха,дори в косите ти накацваха,
и Ти сред тях бе тъй неузнаваема...
Дори и те,те дразнеха със своя блясък...
А думите за Тебе бяха също птици,
които със крилата си рисуваха небе...
И тях презираше,и не ги обичаше...
Защото да летиш,не ти е интересно...
2
Като ехо е твоето име,
ще отеква дълго в деня ми
-сред виденията чудни
на наивните мечтания...
Няма коментари:
Публикуване на коментар