Ти ме гледаше със светнали очи,
и замяташе косата си небрежно...
Аз пък страдах от несбъднати мечти
и те покорявах с поглед нежно...
Но магията бе кратка и омайна,
взе душата ми и ме остави сам...
Колко време мина,ти остана тайна,
към която аз вървя като пиян...
كم نظرتِ بعينينِ مشرقتينِ اليّا
ونشرتِ الشعرَ لا يعرِفُ ساحِلْ
ولكم عانيتُ من الأملِ المستحيلِ التحقّق
وانتصرتُ عليكِ بأنعمِ نظرة
بيدَ أن السحرَ ولى وانقضى
خادِعاً واستلَّ روحي
تارِكاً إيّايَ في في صحبةِ وِحدةْ
كم من الأيامِ مَرّت
وظللتِ السرّ أمشي نحوهُ
ثَمِلاً.
[b]
Превод: dr_abdul_________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар