За тихи стъпки,по алеи утринни,
и плахи погледи зад тайнствена завеса.
Коси разпръснати и сочни устни
и розов плик,с печат от бисерна сълза.
Защо ли в мислите ми тези образи,
витаят като пеперуди в пролетна градина...
Отминало е времето,къде са хората...
Виж,те са тук,но някой грозно ги гримира...
Няма коментари:
Публикуване на коментар