1.12.08

КРАТКА ВЕЧНОСТ

Дните ми са облаци парцаливи, в небето-вечност безбрежна... Кога ще е светло, или ще гърми не зная. Крепи ме само надеждата. И ако дъжд упоителен завали, с моите облаци ще достигна до всички цветчета и треви и ще съм щастлив. Завинаги...

2 коментара: