Ако животът не е една безсмислица,защо тогава се раждаме,след като ще умрем?
Цяла мъка е една любов.И защо.
И след като всичко това,което става е казано с едно изречение от Еклесиаста"Суета на суетите, всичко е суета",ние продължаваме все още да живеем и да се надяваме...Това е някаква масова лудост и безумие???
Ако изкуството не е най-безсмисленото занимание,тогава посочете ми кое е другото?
Откак свят светува отнесените умници гледат небето и мечтаят.И какво?
Велико недоразумение е Простакът...А с какво умникът е по-добър от него...
А кой е убеден,че в следващия миг ще го има...И пак си се надява човекът...Ние?
Няма коментари:
Публикуване на коментар