стихотворения

На Теб

Приеми че сме само двама
на ракетата наречена Земя,
летим сред Космоса примамени
от тайнствената му неяснота...

А нима сега не сме само двама
на ракетата наречена Любов
подмамени от една измама,
че всичко в нас ще бъде ново...

Ще остареем,знаем прекрасно,
а Космосът ще си остане нов,
с тайствената си неясност
със съблазнителния си зов...

А във сърцата ни, старите
дано остане по малко любов,
за да си лекуваме раните
и да се гледаме със добро...
С любов


Ти толкова си хубава, че


от моя стих не се нуждаеш,
но трябва аз да те посоча,
за да те има и за да останеш..
Любов

Под нежната ласка на водните капки
косата ти грее в рояк от звезди,
тъй свежо е лицето ти,ласкави
са очите -Любовта в тях искри...

Погалвам косата ти-кадифе,мекота,
тихо вятърът песен припява,
нека дълго да вървим така под дъжда,
за да усетим кък Дъгата изгрява...
Ти си

Ти си най-точната дума,
която търся непрекъснато,
за да са нарека с нея Любовта...
Но не искам да те открия...
Ти си вечерна дрезгавина
и образът ти е неуловим...

Само за кратко преди изгрева
се появяваш като надежда...
Нежно

Мисля за Теб, мисли за мен
- тънка прозрачна нишка
е изпрела съдбата за нашия ден.
Като любовна въздишка...

Ще дойда в нощта, ела през нощта
-да знаеш ще те очаквам
по нишката тънка на любовта
две сенки се сляха във мрака...
Срещу вятъра

След много лъжи и корестолюбия
ти не вярваш на обещания щедри,
готова си да обичаш до полуда,
този,който ти остава докрай верен..

Зрее изгревът като праскова розова
като истина в която се заклеваме двама
и нека денят ни да тръгне без коловози
без посока,срещу вятъра...И без измама...