стихотворения

Ти


Измислена или не, ти съществуваш,
и моят живот се подчинява на Теб...
Ако знаеш колко скъпо ми струват
тези думи. Ще си ми благодарна вовек...
На Теб


Твоята коса се развява като грива,
летиш по ливадата, свободна и луда
кобилка си, крехка, любопитно игрива
и не знаеш още, че има и бяг по принуда...


Нека вятърът гали поривът ти безумен
и звездите да те окичат със светлината си
сърцето ми се изпълва с любов,но съм разумен
и това ме възпира да препусна по тревата...

Ала гривата и духът ти е така заразителен
че хуквам със теб. И не спирай, аз ще те стигна..
Носталгия по цвят

Спомени облачни с дъх на гора,
с вкус на отминало време,
и на градини със селски цветя
и на пътеки...И на дюли засмени...

И на облаци-табор с коне
хукнали изпод камшика на вятъра
и на полето,което зове
със зеленото на тревата си си...

Тук си със своята тъмна коса
и със смуглия цвят на лицето си
Спомени предизвиква дъжда
и е добре че си тук.Цвете си...
Ти си


Ти си усмихнатото утро,
което ме гали с лъчите си,
аз съм нежният вятър,
който пилее косите ти...

Ние сме двама магъосници
и през злобните облаци, сиви
в очите си носим доброто
и за това сме така красиви...
За всеки по една
автор: Sabin

Като мидена черупка времето
съхне на брега на Вечността,
като закъснели пътници сме с тебе
в пясъка оставейки следа...

И ще ни изтрият в миг вълните буйни
щом след малко се отдалечим
Има ни на този свят за две секунди
във които трябва да се обясним...
Нищо


Заблуда е когато ти харесва страшно нещо
и от разстояние го наблюдаваш да си мислиш,
че ти си този, който тъй добре и вещо
го прави и дори добиваш самочувствие излишно...


/Познато е от фолклора и от филмовите сценки/
Животът ни безличен е повторение ужасно
на вече случилото се чрез фарс или трагедия
въпросът е къде си ти,наблюдателю участник?!.

Ще си изтлеем жалки във първичната материя
от болки гневни, от алчност хищна недоволни
додето предизвикаме докрай Природното търпение:
и в края на пиесата ще дойде Майсторът да ни изгони...

Време за любов


Денят отваря бавно златната врата
и слънцето подобно крал
тържествено със жезъл във ръка
в небето тръгва с крачка важна...

За Теб отварям своята душа
и ти като принцеса бавно влизаш
сред тайните,който ме рушат
когато Теб те няма и те мисля...

Ний двама с Теб сме отживелица,
защото Любовта е твърде свята
и я насилват всеки ден безделници
а ний я носим още във сърцата...
Лудите


С малко мозък и с голяма уста,
но със верност към своите хора

като тапа влетя във властта
и успява"луд няма умора"...

Ала луди навярно сме ние
щом го оставяме "да се развие"
Есен


Луд вятър във гората преследва
ленивите сенки на лятото,

превиват се дърветата,стенат
едри сълзи от клоните капят...

А във небето с ек барабанен
есента възвестява свойто пристигане...
Мантра


Тя е хубава, тя е умна, тя е добра,
непорочна, работна и добросърдечна
не съм срещал в деня си такава жена
и да искам, аз зная,че няма да срещна...

Бъди умна, бъди нежна, добра,
бъди непорочна, вярна и честна
бъди истинска, а не измислена жена
за да мога край тебе да блесна...

Посвещение


Да превъзмогнем вятъра,
събрал злобата на деня
дълго те търсих и няма
да те изгубя просто така..

Ще се боря за теб.Силен
ще ме прави твойта любов,
аз не очаквам твоята милост,
чест ще бъде за теб да си моя...