стихотворения

Нишката
1
Невидимата нишка на Доброто,
която криеш под страха си подъл
те свързва с болката на всички хора...
И тя е твоето присъствие достойно...

2

Щом трепне неподправено сърцето,
когато чуя твоя глас случайно,
разбирам,че ме има и чрез Теб
усещам на душата всички тайни...
Пресечна точка

Зад хоризонта на човешкото любопитство,
там, където достигат само мечтите ни чисти
ще се пресекат в една точка нашите чувства
и това ще бъде изгревът на любовната истина...

И ще огрее тя дните ни скучни и сиви
и ще ни извиси в небето дълбоко и мъдро...
Повярвай на думите ми и натам полети
не пропускай мига...Той няма да се върне...
Ти си

Ти си усмихнатото утро,
с което започвам деня си,
добрата дума,която очаквам,
ти си ми смисълът и мечтата...

И ако облаци буреносни,
изпълнят мислите ми с ярост,
ти ще си ми достатъчна
в себе за да повярвам...
Един към друг


Проследи внимателно движението на реката,
и полета на птицата към заветното небе,
и пътя, който бърза през кривулици в планината...
И тогава привличането ни ще разбереш...

През съмненията и безумието на чувствата буйни
през тръпката за малко предизвикана ревност,
през страданието,понякога измислено и неразумно,
ние се приближаваме бавно. За да бъдем неразделни...
Близост

Ти ми каза,че най-много обичаш
есента като зрял годишен сезон,
че в него свободно се диша
и го няма пролетното омагьосване...

Аз приемам твойто харесване,
както и всички твои желания,
защото сезоните са интересни,
когато ни има.И сме заедно...
Зеленото в очите ти

Ти казваш че си родена през март
и зеленото в очите ти е знак,
че с Теб се поставя началото
на буйното цъфтене през пролетта...

Ухаеш на цвят и на бъдеще
и в очите ми сини изгряваш
като далечна мечта към която
свойте мисли с обич отправям...