4

Пред кланицата на безвремието спрели

като овце изкарани на паша,

Преживяме поостарелите идеи

и чакаме да дойде някой. Нашият...

А „нашият“, навлякъл овча кожа,

ни лъже и ни обещава нещо тлъсто...

Което за овцете не подхожда,

защото трябват зъби, за да го разкъсаш...

Броим тревичките и ближем сол,

и търсим сянка, за да не слънчасаме...

Додето ни превърне в кожено сако

пак този, който толкова отдавна чакаме...