От
доброто до злото
през
скалисти бърда
твойта
мисъл дежурна будува.
По
средата на пътя стоиш като връх
/или
може би тъй ти се струва/...
Сам
не знаеш дали си богат
или
просяк пред времето молещ.
Равновесно
пред себе си погледна спрял:
бавно
изтичаш в земята... Надолу...
Няма коментари:
Публикуване на коментар