ОТВЪД СТРАХА

Повдигам се на пръсти с мисълта си,

за да погледна в забраненото, което

е отвъд инстинкта ни за щастие.

И ни тревожи в нощите. И в делника.

Издига се зидът и все по-стръвно

ме кара да надничам, но не мога

да видя чудото. Дори да зърна героите

в картинката – творения на бога.

И осъзнал човешката си участ,

отпускам уморено мисълта си.

И дълго в себе си се вслушвам,

прескочил зидовете на страха си.

2001 г.