От
облаците по нетрайни и красиви,
върху
екрана на небето не намерих.
И
аз на фона на деня си сив
така
нетраен съм и ефимерен.
Ала
духът ми все за вечността мечтае
(нали
божествен е от първото рождение).
А
може би дошло е времето да осъзная,
че
като облака и аз ще се стопя безследно...
2001 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар