Аз
крачех в този град като герой
и
пеех песнички в захлас,
ала
не стана град за мене той
и
не поета негов станах аз...
А
бяха времената по-добри,
но
се размина любовта ни кратка.
От
мене той живота си укри,
а
аз за него злобно не клюкарствах...
И
под небето общо – чужди
останахме
– градът и аз:
като
семейство от добри съпрузи
без
спомени за детски глас...
1999
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар