Само
с теб тишината е райска,
вечерта
е безкрайна и мъдра,
небесата
са пълни с тайни,
вятърът
кротко се свива в тревата...
Цветята
са най-ароматни,
хоризонтът
е близък приятел,
дори
острият крясък на птица
като
нежна вълна ни обгръща...
Часовете
текат неусетно.
Ти
си упойващо невероятна.
Мълния
над нас просветне ли:
с
теб дори дъждът е приятен...
Само
с теб аз се чувствам значим
само
с мен аз не зная ти как си...
Но
усещам, че твойте очи
вместо
с отговор, даряват ме с щастие...
2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар