ЗАД ХЪЛМА

върви си човекът,
сред празните
погледи,
отдалечава се
смалява се,
изчезва,
зад височината,
ала появили се
ОТТАТЪК,
започва
бавно
да се
откроява,
да го забелязват
да се извисява...
за тези дето
имат очи
за
него...