Човекът беше добър,работлив,разбран.Ходеше на работа,въртеше и домашната градина.Злато човек,но кротък.Комшията му беше точно негова противоположност.Тарикат,колкото си иска,по хапката по пийката,по тънката част.Мързелив и нагъл.Но обикновено Господ такива събира.Белята дойде от там,че комшията беше хвърлил око на жената на нашия добър човек.Винаги ,когато той отиваше на работа,съседът сипеше през оградата хвалби на жена му.А иначе човекът като си дойдеше се събираха, пийваха ,хапваха,говореха си.Веднъж съседът издебна момента,когато човекът бе на работа и се прехвърли през оградата и почука на вратата на жената на добрия човек.Но преди това така маскира желязото на мотиката,за да може човекът като се върне от работа,без да я забележи да я настъпи,сапът да го удари той да извика и така нашият да разбере ,че човекът си е дошъл,макар че то и кучето щеше да подскаже да идването на стопанина и да се спаси от нежеланата среща.Почука той и като влезе, видя че и мъжът и е вътре,дошъл си по рано.Жената го покани и каза,че мъжът и знае че той и има мерак.Сепна се човекът и хукна да бяга,но настъпи мотиката и сапът го наложи по главата.Човекът падна,но бързо стана и с охкания се прибра в къщи."Каквото търсех си го намерих",си каза човекът,но и за миг не се отказа от мераците си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар