Пътят,в началото, са само стъпките,които малкото детенце,още непроходило,иска да направи.Бъдещият път е само в неговите мисли.След първите стъпки,идва желанието да потичкаш.И това е много голяма радост за майката,таткото ,дядото и бабата.Въпреки че това бягане е хаотично и повече е падане и ставане.Докато започнеш да ходиш стабилно минава много време.Ето ти си само на няколко крачки от бъдещата пътека и бъдещия път.Около теб е пълно със стъпки.Защото докато избереш накъде да вървиш ще мине много време.Но и пътеките не са още път.Луташ се,пътека донякъде после нова.А времето бяга.Най после решаваш една от пътеките да я направиш на път.Но колко бъдещи пътища стигат донякъде,след това,решаваш да прави нов път.И така има отъпкано място,а път няма.Стигат далеч само тези, които рано от стъпките си са съумели да направят пътека,от пътеката,път и по пътя да стигнат до Целта.Ето, ти си все още една поредица от стъпки и ти предстои да правиш пътека.А аз съм отъпкан път.Докъде съм стигнал ще кажат другите.Важното е че сега съм до теб и ти казвам че не трябва да си губиш времето а да прокарваш пътека.Поне да стигнеш до мен с тази пътека.И това е нещо.Засега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар