Щастието

Раздаваш се неразумно,
всеотдайно и без остатък,
като облак дъждовен,
като изгрев пролетен...
Като цвете ароматно,
и като вятър вечерен,
си щедър до глупост
и добър като тревата...
Раздаваш се с желание
и с вяра в приятели...
И каквото имаш
раздаваш до край...
Оставаш със длани
празни,но топли,
и тях ще преложиш,
и ще разпалиш огън...