Там,някъде в процепа на хоризонта,
когато денят още го няма,
а светлината с ласкави длани,
гали върховете на дърветата...
Там някъде, между светлото и мрака,
си ти, и очаквам да дойдеш,
а ти ми се усмихваш и ме караш
да се вдъхновявам от розовината ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар