Цял живот съм бил широкоскроен.
Но сред тесногръди, това не върви:
Моето благородство беше възприемано като мекушавост,
великодушието ми, като глуповатост,
щедростта ми,като безумие,
безразсъдната ми любов,
като простотия...
Не можах да се разбера с хората,
сред които живея.
Аз прощавах на всички,
приемаха, че това е проява на слабост,
раздавах се,това за простаците беше лудост,
Живеех като птица божия,
еснафите приемаха това като неразумие.
И останах сам.
С широкоскроеността си.
И ако и вие,които ме четете,
ме приемате по същия начин,
разбирам, че не съм улучил,
нито времето,нито мястото,
нито хората,с които живея.
Съжалявам за споделеното!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар