За думите и за невъзможното действие

От думите до делата минават около пет века.Петстотин години думите се надпреварват в тъмните кюшета на българската духовност,докато накрая избухват в"В сърцето на тирана забихме кървав нож...".Шейсет и пет години вече думите се блъскат в нас и извън нас и все "Червеното знаме се вее"...не над нас, а в нас-в сърцата и душите ни.Равнопоставеността, объркваме с равенството,мразим богатите и падне ли ни, и ние си крадваме, каквото е останало.А думите са по високоградусови и от анасонлийката.Думите окрадоха умовете ни.И стоим като невменяеми пред собствената си голота...И все чакаме някой да ни оправи...А действие няма да има...Защото са ни завързани ръцете, а са ни отвързани езиците.То и тях ще отрежат.Натам вървят нещата...