Несъвършенство сладко, наречено живот,
илюзия за мъдрост, с край предопределен.
В една ръка със зло, а в другата с добро
залъгва ме съдбата, в краткия ми ден...
Току прогледнал, губя бързо светлината,
а залезът виси като присъда неотменна...
Препъвам се във стъпките си.И следата,
която сътворявам, е от грешките ми земни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар