1
С надеждата, че вечно ще те има,
ти своя образ в дните си вдълбаваш...
Ала река е времето и върху водата
не образ,а дори и сянка не остава...
2
Мъглива утрин.Нисък хоризонт...
Чуй вятърът как стене край комина...
А теб те няма...И върху стъклото
студът изписа:Тя замина...
3
Изчезват стъпките ми тихо в пясъка на времето,
но твоят смях кръвта ми подлудява...
Мащабите на Космоса тъй бавно се смаляват,
щом нежен глас/по женски/дните ни превзема...
4
Две вечни дати-раждане и смърт,
а посред тях животът ти единствен...
Последен ли си бил или пък пръв,
записано е само със една чертичка...
И блъскаш се сред тези две стени
и няма изход-трябва да живееш...
А страх кръвта ти силна ледени,
че ти накрая със земята ще се слееш...
Чертичката-летеж или пък ров
и вечния въпрос на Хамлет Датски...
Съдбовно времето/подобно зов/
Засипва те със своите загадки...
И ти вървиш.И в този лабиринт
те води нишката на Ариадна...
Чудовището зло ще победиш
Но КОЙ на твоя подвиг ще се радва...
Чертичката-единствено твой миг
като прозрение,като въздишка
Дали ще бъдеш стон или пък вик
във този свят Едно Безкрайно Нищо...
5
От погледа към теб дъхът ми спира,
защото твоята съблазън триумфира...
И зная стъпките ми ти предопределяш...
Но трябва ли Духът,дъха ми тъй да спира...
6
Тя свети в мислите ми нощем,
деня ми мрачен тя огрява,
без не започвам нищо,
-като дъга,като жарава е...
7
Не се стеснява да потърси за съвет
мъдрец мъдреца само
Еденствен той познава и цени
на самотата храма...
8
Не падай в сянка никога и знай
макар и защитен от край до край
на сянката в спокойната омая
ще се превърнеш в нищо най накрая
9
Измислено живееш-на шега
дори се влюбваш-ей така
ако с живота се шегуваш ти
и той с усмивка ще ти отмъсти...
10
В книгата безкрайна на живота
свой ред записваме и ние:
любов и нежност в твойта квота
а в мойта вписвам твойто име...
11
Подарявам ти ябълков цвят
с аромат на мечта непорочна
подаряваш ми себе си-свят
в който влизам без път и посока...
12
Невероятно е, че ни има
в този свят така мъчителен,
ти си за мен любима
светлината в мечтите ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар