Светлина

Строши се слънцето като кристал
в скалата на намусените облаци...
Надвисна над земята сивата печал
на пръснатите покрай нас отломъци...

И само твоята усмивка може в миг
да събере лъчите светлина отново...
Бъди като небето- камък аметист
и замени с цвета си облаците от олово...