Дълго време тя не смееше да му каже.Връзката им все повече се задълбочаваше.Той започна да оправдава отсъствията си с многото работа в службата.Жена му/като всяка друга/още в началото започна да се усъмнява.и без това бракът им се крепеше едва едва...
-Добре ще бъде, поне една вечер да се върнеш навреме,детето има нужда и от баща.
-Достатъчна си му и ти...
Времето минаваше...
Веднъж,когато трябваше да се запият, малко повече,тя едва отрони:
-Трябва да ти кажа нещо...
Тези думи беше чакал хиляди години от жена си...
Вниманието към Нея се засили.Вече дори и не се криеше.
Жена му не само се досещаше,но и предполагаше и Това...
Любовта и към Детето още повече се засили...
Колата им почти не стоеше пред входа.Момчето имаше нужда от Него...
Отнминаха дните и когато дойде Денят,той единствен я откара Там...
Малкото бе толкова розово,че той му се дивеше с истинска детска откровеност и радост...
Но Тя не беше толкова щастлива...Детето се раждаше извънбрачно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар