Несъвършенство сладко, наречено живот,
илюзия за мъдрост с край предопределен.
В една ръка със зло, а в другата с добро
залъгва ни съдбата във краткия ни ден...
Току прогледнал, губиш бързо светлината,
а залезът виси като присъда неотменна...
Препъваш се във стъпките си.И следата,
която сътворяваш е от грешките ти земни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар