За Теб

Вижте Поетът как с трошици в ръка


храни гълъбите на площада...
не мръдва, докато те хищно кълват
и душата му се пълни с наслада...

Ала гълъбите вечерта ще се приберат
по покривите или при стопаните си...

И поетът ще остане сам...

Чуйте поетът как пише върху листа
и как шепне името на своята Муза...
тя грее върху лицето му в нощта
и светлината и го държи буден...

Ала Музата ще се прибере в къщи
при съпруга си или при приятеля...

И поетът ще остане сам...

С празни шепи
и с празна душа...

За да започне утре
отново...
2
А може би сме се срещали някога,
щом с такава страст рисувам образа ти
по стените на своите спомени.
Някъде в тъмното, спомням си,
лумна огън,когато ти се появи
като горска нимфа.
И дърветата светнаха целите,
ще кажеш че слънцето огря навсякъде.
И оттогава в сънища и делници
тази свентлина ме води към Теб...
Свидна моя,повторима и неповторима...
3

Ти се усмихваш и грейва мигът,
в който мечтата ми беше във сянка...
Думи отронваш и в тишината
ручей от звуци потича край нас...

Твоето име изричам и сякаш
слънце огрява в тъмната стая...
Час ли измина?Минутите кратки
тъй неусетно сами ни оставят...