Стихотворения

Изповед

Мисълта ми по теб,твоят поглед смутен,
нашето властно ,магнетично привличане

ми обърка мечтите,провали твоя ден
и ни обрече в любов да се вричаме...
Възелът

От искам до мога
от дай до вземи,
изпълнен с тревога
крачиш в делника ти...

Всекидневни въпроси
те измъчват до взрив
ала всъщност ти кой си
търсиш отговор приемлив...

и се превъщаш във гняздо
за свирепи влечуги-
злоба,завист,омраза
и не можеш да ги прокудиш

И сърцето ти крехко
не издържа накрая
А небето далечно
все така си остава

като мечта непостигната
като връх непокорен
защото възелът копринен
плете нишки -ден след ден...
Отговор

Поезията е игра на думи
игра със огъня и с пепелта
изпращане и на куршуми
но и поглеждане в цевта...

Писма до всички,стиховете
са вдъхновение,но и стихия...
Пиши си както можеш стиховете...
Дано чрез тях и себе си откриеш...
Откровение

Такова изумително красноречие
че авторът сам не разбра за какво
е откраднал думата...
На теб

Ти очакваш да бъдеш харесвана от много,
но мечтаеш да бъдеш единствена за един...

Аз очаквам да бъда единствен за много
но мечтая да бъда в сърцето на една...


Доброто е ,че сме единствени за себе си...
Богатство

Тъй както с безразличие,по навик
с инерцията всекидневна на живота
приемаме добро и зло с измамно,
безлично чувство на подготвеност...

Тъй можеше съдбата да размине
пътеките на нашите животи
и внесто да се мъча днес над рими,
на тебе посветени,щях да съм свободен...

Но моето богатство днес си ти
и в него инвестирам мойте чувства
и виждам как в очите ти блести
сълза на радост/мисля не изкуствена/...
Камъче

Като камъче в обувката
като пясък във джоба,
свойто силно присъствие
ми напоня мил спомен...

Да го прогоня не мога
да го забравя не искам
само силно се моля
да се повтори наистина...

Сякаш мислите чула
ти пристигаш забързана...

Не си спомен, а буйство
мое камъче невъздържано
Привличане

Усещането за близост
е по- силно от любовта
като дъждовна стихия
са чувствата и страстта

А нуждата да те има
е по дълготрайна
привличането е зримо
в усещането е тайната...
Рисунка

Вятърът-куче покорно,
стадо от облаци подкара

и сред небето огромно
бдя край тях като в кошара

С утрото Овчарят пристигна
и със овцете слезе сред нивите...
Портрет

Рисувам те на фона на небето,
но ти си по-красива от звездите
защото те са неприветливо студени
а ти си цялата във смях и ритъм
Рисувам те на фона на земята
но ти си по-красива от цветята
защото те са крехки и превзети
а ти си цялата във светлина...

Рисувам те без фон ,ти грееш,
и аз преставам да те гледам
и смело тръгвам към портрета...
Оптимистично

Според окултния цикъл
след всяко зло идва добро,
след хаоса идва ред
след омразата идва любов...

И защото съм оптимист
предстои ми песимизъм,
но очаквам, че всички зли
ще преминат към добрите...
Усещане

Ще те открия,зная че си наблизо
усещам, че и ти ме търсиш със страст,
готов съм и в конфликти да влизам,
но да те достигна,да сме Ти и Аз...



Съдбата дълго и хитро ще ни укрива,
а може би си до мен и ме чакаш сега
как да те докосна,дянят си отива,
косите на тъмнината ме опиват с аромат


И когато нощта пристигне и сънят
ме поведе по незнайни пътеки
ти ела и ръцете ти нека ме укротят
усещам твоето идване/ в съня си/...
Рисунка

Изпусталялата луна



е като рибя кост
в хищната паст
на хоризонта...
Заедно

Дълго те търсих-мене си чакала
двама един към друг сме вървели
приказка е била нашата весела
и тъжна понякога,съдба неотменна...





Драма е нашият път във живота
много се търсихме,близост ни свързва
Дали ще успеем ,дали ще смогнем
деня си различен с любов да обвържем?!.
Рисунка




Реката е като ръка
протегната в очакване:




Преди в морето да се влей
да я докосне с устни някой...
Ние с теб

Под облаците -допотопни и грозни чудовища
върху земята-покривка зелена,като морава
сме толкова малки мое скъпо, любимо ,съкровище
че освен да се обичаме,нищо друго не ни остава...
Добронамерена ирония

Ако всяко чувство и мисъл
представиш със думи
пред читателя слисан
ти си "теглиш" куршума...

Нека думите бъдат част от духа ти
да са самоприсъда ,просто твоето его,
в самокритичност,покажи ни стила си
а останалото е "майна,оди се..."
Рисунка

Виж залезът е от кована мед,
доволен Майсторът с тъга си тръгва
за да пристигне утре и да изкове
върху небето чисто златен изгрев...
Небето

Небето е толкова синъо и дълбоко,
Че се чувствам като удавник
на брега с име Земя...
Тишина

Привидна е тишината без теб,
уж всичко е кротко и мирно,
но сетивата са насочени цеви
и на всяко трепване реагират...

По-добре е да дойдеш внезапно
и да разчупиш кратката тишина
не звъни остро и не се обаждай
просто премини разстоянието и ела...
Пътят


Моят път до теб е лабиринт,
а нишката е моята любов

изгубя ли посоката за миг,
излизане от Лабиринта няма...
Четеристишие

Очите ти,смехът естествен,
косите ти като ръце омайни
деня ми кротък са превзели
и всички мои съкровени тайни...
Има те

В пролетното буйно цъфтене
в есенната носталгия
в снежните дни студени
има те любов.Вярвам ти...

Сред присмеха неприкрит
и сред подигравките
през погледи смръщени,ти
оцеляваш любов.Вярвам ти...

И когато отчаян и съкрушен
изпаднал в безсилие
търся смисъла.Само в теб
вярвам любов.Има те...
Трепети

Дочух гласа ти,/спомени излишни/,
не беше ти ,жената беше непозната,
но бе достатъчна магията,/предишна/
за да потрепне споменът в душата ми...

Защото времето минава безразлично.
изчезва мигом,литва,докато го зърнеш...
С гласа си,в този ден така безличен
при мен отново ти любов се върна ...
За теб

С букет от пролетни лъчи
на цветето в разцъфналия изгрев
ще те закича и денят игрив
да бъде за душата ти лъчиста...

И ако с поглед ме дариш
ще съм щастлив до залеза далечен
Любов,усмихната бъди
за да ми бъде и животът- песен...
Твоето име

Твоето име разчитам в деня си
и то магнетично ме привлича
смисъл ми дава и цел да извикам,

искам целият свят да ме чуе:
но глух е светът и твоето име
остава във мен и така сме обречени...
Вечер



Смугла вечер със светулкови очи

и коси като сънища с билки упойни...
Дърво

Клоните му достигат небето
но Земята силно го привлича
тъй мечтите ни безумно смели
ни извисяват.Но делникът ни обрича...
Доброто


Стореното без пари и благодарности
със сърце изпълнено с любов


/ и е глупост за разумните хитряги/

се нарича простичко Добро...
Рисунка

Някой хвърли камък в прозореца на небето
и се посипа върху нас сребърен дъжд

дойде Майсторът и смени с вещина стъклото
и за награда слънцето грейна изведнъж...
Любов


С твоите розови сънища...
С моите луди мечти...
трябва във дните си-лодки
реката Живот да прекосим...

Чакат ни бури и мълнии,
а как вълните бучат,
всичко знам ще изпълним,
стига любовта да е в нас...
Откритие



До мъдростта се стига много лесно:


През младостта си трупаш "опит- грешка..."


А помъдряваш,щом започнеш да си плащаш...
Рисунка

Обрасло бе с трева небето,
пристигна вятърът косач,
ад хълма струпа откоса и ето
небето като прано заблестя...

Дърветата ръце прострели
в молитвен танц за божи знак
очакват със благоговение
да дойде вятърът при тях...
Изгрев

Слънцето разплисква с пълни шепи
свежа утринна виделина...
Дъжд

Някой тихо в прозорците шепне,
после шепотът в ритъм прераства
а зад стъклата грохот далечен
сред светлината мокра се хрясва...

Буен спектакъл пред зрители нощни,
а режисъорът обвит във мъгла
с жезъл в ръката и със глас мощен
с жест прибира завесата на дъжда...
Небето

Дървото иска да достигне небето
и с клонче нежно да го погали...

Но има корени по няколко метра...

Но има и птици... И литва с крилата им...
Тревата

Тревата е безпаметна и безразлична,
подобно грива на безименни коне...




Тя расне над герои, над безличия
и със покорството си ще ни надживей...
Четиристишие

Навлечен с облачната сянка
денят разплита делничния възел

поспира се, потъва в дрямка
и кротко се изтяга върху хълма...
Рубаи

Към истината,справедлив и честен
вървиш.Страданието ти е същност
Подобно кълн зелен, под тежка плоча си:
Дали ще я пробиеш,дали ще се надскочиш.
Душата ти

Невероятна и недостижима
е душата ти ангелска
но как през снагата ти зрима
да се стигне до нея.Не знам...

Душата ти е ефирна и чиста
а тялото примамващо дяволско
как през ада да мина,питам
за да стигна до рая.Тъй искам...

Явно много опити трябват
но тя все по се отдалечава...
А как желае да я грабнат
но тялото ти не разрешава...
Косата ти

Косата ти е юлска вечер,
опива ме със аромата тайнствен
на мислите ти магнетични
и аз съм пленник много странен,

Защото крясъците нощни
косата ти успокоява,
дори преди да я докосна
потъвам в нейната забрава...
Очите ти

Очите ти зоват,тъй както
цветът привлича златните пчели
и аз примамен във играта
те следвам с вяра магнетична...

Усетила властта си силна
уверена във всеки ход
напразно се стараеш мила
да ме превърнеш във робот...

Че има край играта хитра
градината е пълна с цветове
Пчелата ще си пие до насита
нектар какъвто тя си избере...
Смехът ти

Смехът ти е като игра на думи- една след друга все по-интересни
улучващи човека,шумни и безумни
но с мяра :и чаровни и кокетни...

Смехът ти е магия и уловка
и мрежа за наивник като мене
Смехът ти сам си прави клопка
защото го затварям във стихотворение..
Импровизации

Като слънчеви зайчета
очите ти заиграват

когато ръцете ми тайнствено
със косите ти се задяват...

Но играта ще свърши
а и двамата не желаем...

Ти недей да се сърдиш
Аз продължавам...

Закачка

ОСВЕН кристалната магия,
Витрината е твойто огледало...
и всяко стъкълце
което отразява
в тях свойта хубост
проверяваш...

А моите очи забравяш
и трябва в тях
да се оглеждаш...

Защото...
Знаеш...
Изход

От брега на своята мисъл

с любопитството на птица

/Природата така ме ориса/
да вярвам на крилата си...
Единствено...

И ако в полета някой ме води
-явно е определил и небето ми
Клетка небесна ми е приготвил...

Свивам крилата си...И излитам
Към себе си...

Четиристишие

Луната е златната точка
в края на изречението...

От която любовта ни започва
пак отново...Като знамение...
Посвещение

Моя най-скъпа мечта
мое най-горчиво разочарование

Когато си при мен съм щастлив
но щастието скъпо се плаща
с очакването да чуя гласа ти
с мисълта да те видя отново...


Близка си като въздуха и водата
а непостоянна като пролетен ден...
Пристигнеш ли -си галъовен вятър
тръгнеш ли-сякаш мракът присяда до мен...
Магия

Така пленително ме привличат
косите ти като вълни в планинско езеро,
очите ти като небе от юлска привечер,
снагата ти пластична като песен


И аз омаян те възвеличавам
избирам най-изящните думи
най-точните сравнения
най-чаровните метафори...

за да те имам...

Защото твоята хубост е обречена...

Ето ги бързат към нас
безочливите дървари...

И нито твойта,нито мойта магия
ще може да ги накаже...