стихотворения

Символи

Към сладкото
през болката
с горчив привкус
препускаш с луда
Вяра...

Живота възприемай със съмнение...
Ще те посрещне той с букет от грижи
Не му се връзвай-то е временно
Жестокото тепърва предстои
и него не приемай сериозно
Животът е достатъчно горчив...

И ще се молиш и за малко сладост...
Дано поне с това те награди-
надеждата ти да остане непокътната...
Тук

Тук гений не расте и звездите са ниски
височината се мери с пари
чифлиците бейски разрастват неистово
и всеки е прав...Истината горчи...

Тук залъкът не е според устата и гърлото
устатите ги нарочват за цял живот
тук животът се цени по броя на възлите
които надипляш по корема си.Вместо спорт...

Тук героите са уморени още от раждане
живеят за да си почиват преди смъртта...
Тук "свестните сиреч са луди"и не е за казване
ала предателите са на почит.И са във...
Предчувствие

Ще те изгубя някой ден,ще ме забравиш,
защото себе си започнах да обичам-
да се превръщам бавно във безнравен
безчувствен,недоволен и безличен...

Ще се усетя ,че съм съгрешил, но късно
ще си отлитнала далече и свободна,
ще си решила свойте делнични въпроси,
но ще ти липсвам...Не като забавен спомен...

И ще се срещнем....По ирония съдбовна...
И нека не припомняме сгрешеното отново...
Усещам те в сърцето си и Богу моля
щом има между нас любов да се повтори..
За теб

Сънувам те,
За мен си мислиш,
мечтая те,
с името ми ставаш

ДЕНЯТ БЕЗКРАЕН СЕ ИЗПРАВЯ
ПРЕД ДВАМА НИ.КОГА ЩЕ ДОЙДЕ
Мигът мечтан ,кога и вечерта
със топлината си омайна в мрака

ще ни погълне както вятъра
поглъща тишината и притихва
във нейните магически обятия...
Пристигаш като някакво вълшебство

с което искам да посрещна утринта..
Стъпка по стъпка...

Стъпка по стъпка-близо си,
мисъл възниква у мен,
ако се спъна от бързане
дали пътят ми ще е провален...

Твоите стъпки дочувам,
знам ще се срещнем след миг...
Спира дъхът ми...Политам
път,колкото дъх или вик...
Любовта ни

Любовта ни е като цвета
на ябълкова свежа пъпка...
Ала плодът на ябълката вкусен
най често знай се кой го консумира
Дълбае в ябълката червеят проклет...
И как можа тъй Ева да се върже...
Магия

Така пленително ме привличат
косите ти като вълни в планинско езеро,
очите ти като небе от юлска привечер,
снагата ти пластична като песен


И аз омаян те възвеличавам
избирам най-изящните думи
най-точните сравнения
най-чаровните метафори...

за да те имам...

Защото твоята хубост е обречена...

Ето ги бързат към нас
безочливите дървари...

И нито твойта,нито мойта магия
ще може да ги накаже...

Посвещение

Моя най-скъпа мечта
мое най-горчиво разочарование

Когато си при мен съм щастлив
но щастието скъпо се плаща
с очакването да чуя гласа ти
с мисълта да те видя отново...


Близка си като въздуха и водата
а непостоянна като пролетен ден...
Пристигнеш ли -си галъовен вятър
тръгнеш ли-сякаш мракът присяда до мен...

Четиристишие

Луната е златната точка
в края на изречението...

От която любовта ни започва
пак отново...Като знамение...
Изход

От брега на своята мисъл

с любопитството на птица

/Природата така ме ориса/
да вярвам на крилата си...
Единствено...

И ако в полета някой ме води
-явно е определил и небето ми
Клетка небесна ми е приготвил...

Свивам крилата си...И излитам
Към себе си...
Закачка

ОСВЕН кристалната магия,
Витрината е твойто огледало...
и всяко стъкълце
което отразява
в тях свойта хубост
проверяваш...

А моите очи забравяш
и трябва в тях
да се оглеждаш...

Защото...
Знаеш...

Импровизации

Като слънчеви зайчета
очите ти заиграват

когато ръцете ми тайнствено
със косите ти се задяват...

Но играта ще свърши
а и двамата не желаем...

Ти недей да се сърдиш
Аз продължавам...

Смехът ти

Смехът ти е като игра на думи- една след друга все по-интересни
улучващи човека,шумни и безумни
но с мяра :и чаровни и кокетни...

Смехът ти е магия и уловка
и мрежа за наивник като мене
Смехът ти сам си прави клопка
защото го затварям във стихотворение

Очите ти

Очите ти зоват,тъй както
цветът привлича златните пчели
и аз примамен във играта
те следвам с вяра магнетична...

Усетила властта си силна
уверена във всеки ход
напразно се стараеш мила
да ме превърнеш във робот...

Че има край играта хитра
градината е пълна с цветове
Пчелата ще си пие до насита
нектар какъвто тя си избере...

Нощна буря


Като вълк единак
тъмен облак ,свиреп
се нахвърли без страх
върху несеца крехък

Ала глутница вълци
с вой го последваха
и зачаткаха зъби
и очите засветкаха

цяла нощ те се биха
и сред утрото кърваво
ранобуден и пъргав
се провикна стопанинът...

Той засветка с лъчи
и в тишината божествена
с мир деня възвести...

С теб любов

С теб любов сме стари познати
не успяхме да станем приятели
като се срещнем си ръкомахаме
и всеки тръгва по пътя си грапав...

Но напоследък странно усещане
взе да ме буди посред нощите
чувствам че силно желаеш среща
че не ти стига да сме зрители...
..............................................
С теб любов сме силно обвързани
и се страхувам -не мога да мигна:
тъй както двама сме се разбързали
дали ще успеем да се достигнем...
Косата ти

Косата ти е юлска вечер,
опива ме със аромата тайнствен
на мислите ти магнетични
и аз съм пленник много странен,

Защото крясъците нощни
косата ти успокоява,
дори преди да я докосна
потъвам в нейната забрава...

Между нас

Твоята усмивка ме пленява
като слънчев лъч звъни
моят глас те подлудява
нашите ръце магия крият...

Погледът ти ме привлича
моят жест за теб е всичко
Колко много те обичам
със любов ми отвърни и ти...

Суета и прах

Ти се опиваш
от суета...
От извивките
на своето
тяло...
От изкусителния си
смях...
От къдриците
край ушите...
От погледа тайнствен
предизвикващ
вибрации...
От мистичното си
въздействие...

Но насилникът
не се интерисува
от суетата ти...


Той действа...

Колко е жалка
захвърлената
клонка
от ябълков
цвят...
Сред прахта
под подметките
на
Силния...
Огледай се
ето го
близо до теб
Е...

Твоето име

Извиках твоето име:
пред звездния хор,
пред вокалната група
на птиците...

Пред солиста орел,
пред кресливата спявка
на врабците разбойници,


Пред пчелите жужащи,
пред щурците певци,
неразумни,но верни...

И никой не чу моите думи,

но всички те знаеха...

Защото така се обръщаха

и те към свойте любими...

Ти си

Ти си невероятна
и неповторима...

Аз съм вероятен
и повторим...

Вероятен е той
и повторим...

Вероятно са те
и повторими...

От Адам


до наши дни...


Защото Ева е

единствена

и повторима

само в сестрите си

неповторими...


Ти си невероятна
и неповторима...

Една от сестрите,
които търся...

Хубава

Крила на гълъб бял са думите,
Които срещу вятъра излитат :
За да пристигнат,искрени при теб...
Тях тъй внимателно подреждам...

Цветята за букета са мечтите ,
Които тъй разискрено блестят:
Дъгата в тях,магическа, откривам...
Като корона е.Завинаги да бъде твоя...

През синята безкрайност на небето
Пречиствам мислите си.Чувстваш ли...
С тях твоя образ в стихове изграждам...
Каква си хубава...Каква си истинска...

Небето

"Стопаните дори не подозираха,
че къщата им имала балкон"
Атанас Далчев


За небето знае само птицата,
която чупи не крило ,а дух...


...Останалото е за къртиците...

Песимистично

И последните ми надежди изчезнаха,
че ще намеря съмишленик
и да говорим за Нищото,
което над нас се разстила,
пълно със тайни и привлекателност...

Делникът ми е сив и безсмислен,

а аз излишен...Къде си приятелю...

Р.Р.
Само смях -зъл и ехиден

иззад тъмните ъгли се носи...

Болката

Дъга и мълния,копнеж и свян
кълбо от наглост и от нежност свята,
тъй ясен си като на длан
а искаш да надлъжеш и земята...

Какво от твойта ненаситна паст
остана да бележи името ти крехко
камбаната звъни за нас
за мен за теб за всички ни:Човеко...

С букет от бомби,с глас набожен
вървиш във делника си мрачен
Ти всичко да направиш можеш...
но по-добре да извисиш духа си...

На теб

Ти бродиш в сънищата ми нетрайни
и кой ще знае -де кога и как
съм срещнал теб ,а не случайна
невярваща във сънища жена...
Не знам дали е по-добре това-
да преживееш нещо мигом...
Преди да бъде то реалност
а след това да стане зримо...
И някак си узрявам бавно
и вярвам силно, че се лъжа
И нека носещата истина да стане
за да ми каже:Аз съм твоя сън

Слово за Юда


И днес Юда шества по земята,
а Иисус разпъват на кръст-
фарисеи с различни имена,
но безлични пред Светия кръст...

Ала предателят се самонаказа
и на бесилото се укроти...
Кога съвремения Юда продажен
греха към Бога ще изплати...