Стихотворения

Ти си магията...

На N...

Ако в мисълта ми нахлуят облаци зли,
а цветята разцъфнат неблаговонно...
Ако пътищата потънат в руини
и реките потекат с вълни огнени...

Ако дъждът завали към небето
и небето се превърне в мръсна кал...
Ще си мисля Любов само за теб
и светът вярвам, че ще се оправи...


Знаци
Рисува с четка художникът вятър
облаци по небето,листа по дърветата,
не му харесват и наново с финес нанася
планети и разпръсква звездни конфети...

Не е вятър художникът,ръката на Бога е
върху лицата ни сръчно пътеки дълбае
в очите ни налива житейска мъдра умора
и пълни с олово телата съвсем в края...

А ние трудно четем знаците му сложни,
дори много не се сещат за тях,горките...
Докога ще продължи това, мили Боже,
да сме тук по твоя воля.Слепи зрители...

Крила

Като камък пропада надолу орелът
тъгата Любов го тегли към земята...
Този който носи високото в себе си
на верността знае добре цената...

Глухарят във унес забравя за всичко
когато с любов отдава и себе си...
Животът ни кратък е дълго училище,
а ние все в Началното тихо си кретаме...

В небето, Любов, те издигам със думи,
върху облак съм стъкнал гнездо от лъчи...
Зная че туй си е романтично безумие,
но ако имаш все още мечти-полети...