върху
небето сръчно са разкрили
на
облаците леки божествения чар
и
те блестят с магнетична сила.
Като
в балада – самодивски танц
разискря
слънцето с лъчите си игриви.
Сам
Бог да слезеше сред тях сега
не
би ни гледал равнодушно – сиво.
Небето
е платно с картина чудна
И
аз замаян съм и с поглед удивен,
дори
не дишам, слушам музиката дивна.
Забравил
времето, което бърза в мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар