Далечни
са куршумите за твойта кръв
и
чисти са ръцете ти и съвестта.
Не
си ни хищник, нито стръв.
Спокоен
е съня ти в нощта.
Не
свива споменът от болката гнездо
в
сърцето ти – добро и умно,
ала
плющят въпросите „защо“
като
куршум в мисълта ти будна...
И
те разкъсва като ядрен взрив
плачът
на МАЙКАТА ОТ ПАЛЕСТИНА.
И
се набира в погледа ти мълчалив
мощта на болката. Като ЛАВИНА...
Няма коментари:
Публикуване на коментар